Сватбени снимки

Снимките от сватбения ден
на майка ми разглеждах вчера аз.
Венчала се е тя в тържествен час,
след като съм вече бил роден.

Съдбата без съчувствие излишно
отказва й и милост, и пощада –
наказва я за грешките предишни,
разделя я от мене твърде млада.

Но после, без да чака, се сгодява
за свой един настойчив обожател,
на селце познато обитател,
а след това съпруга тя му става.

Видях я пременена в рокля бяла,
до жениха свой, на ритуала,
а после - на хорото на мегдана,
от ритмите народни завладяна.

И както гледах фотосите стари,
черно-бели, от шестдесетте,
тя с албум в ръцете ме завари
и за миг почувствах се смутен.

- Съпругът ми – тя каза ми - узна
за тебе, аз сама му доверих
тайната си, но тъгата скрих -
когато плачех, пазех тишина.

Не посмях да кажа на децата,
едва наскоро им разказах аз,
че имат брат сестрите, но съдбата
отне ми го отдавна, в тъжен час.

Отвърнах й: „Аз в Пловдив бил съм, скъпа,
през цялото това безкрайно време,
а носила си ти такова бреме –
да имаш син, за тебе недостъпен.

Но тук съм вече, мракът се разпръсна,
мъглата се стопи, макар и късно –
в малкото селце с поля зелени
до теб съм вече аз и ти до мене”.