Съботна утрин

Утрин е, притихналото дворче
покрито е със тънък слой снежинки,
поглеждам аз през малкото прозорче
а майка ми приготвя палачинки.

Пристигнах вчера във селцето нейно,
към къщата й тръгнах в тишината,
от ъгъла изкочих ненадейно
и влязох, бе отключена вратата.

Не знаех аз доскоро тя коя е,
а съм на четирдесет и девет
и питах се дали ще ме познае,
щом види ме, тогава бил съм бебе.

Но снимки мои гледала бе тя,
лицето ми й бе познато вече -
разбрах, че е отишла в утринта
на гости на съдбата в час уречен.

А после всичко, всичко стана ясно -
дойдох при нея с есенния вятър
и свърши се раздялата ужасна,
спря дъждът, разпръсна се мъглата.