Раздялата ни свърши

Обадих се на Ади вчера вечер,
позвъних на Дорето в Испания,
казах им, че сбъднаха се вече
мои съкровени две желания.

Тримата работихме във група
и сме в отношения отлични,
но вятърът пътеките затрупа
с листа и сме в състави днес различни.

Адриана свири на пиано
в Турция, където бях и аз,
а Дорето – в Канария, на бас,
на остров малък, скътан в океана.

Те знаеха, че искам да намеря
майка ми, обаче аз със нея
не бях се срещал още, а къде е
не знаех и си мислех аз уверен,

че тя не е в България отдавна
и по кръв е може би словачка
или чехкиня, тук родена явно,
но със сигурност е севернячка.

Намерихме се с майка ми, която
казва се, им рекох аз, Мария,
Зная, че звучи невероятно,
почти не вярвах, че ще я открия.

- Така е, да, това е все едно -
продума тихо майка ми Мария -
да търсиш ти игла в купа сено,
но имаше късмет голям, откри я.

Бях при нея, тя сама живее
в едно селце, където слънце грее
над поля със розови масиви
и сянка хвърлят хълмове красиви.

Намира се от Пловдив недалеч,
научих скоро името му старо
(преди се е зовяло Хамзаларе),
досетих се, за него иде реч.

Разбрах, че тя е българка, южнячка,
не е чехкиня, нито пък словачка,
както предполагах аз преди -
пъзелът сега се подреди.

Замлъкнах, тя погледна ме тогава
и аз видях как кестени узряват
през ноември и разтваря цвят
червено цвете с нежен аромат.


© 2012-2021 Всички права запазени.