Върнах си покоя

- Съпругът ми човек бе незлоблив, –
рече тя – не беше строг, напротив,
и си мисля, ако беше жив,
нямаше да има нищо против

да се срещаш с мен, да идваш в къщи
и нямаше изобщо да се мръщи,
дори и в Пловдив често аз да ходех
да се срещам със сина си роден.

Няма го сега да види той
детето на жена си, скрито в мрака;
да знае, че намери тя покой
и утрото да дойде тя дочака.

- А щерките ми две пристигат утре, -
рече мама - някъде по обед.
Ела и ти, до село има сутрин
от Пловдив автобус съвсем удобен.

Голямата Бояна се нарича,
(знаеш, че след теб родих момиче),
а малката се казва Михаила -
и тя като Боянка ми е мила.

Чуваме се с теб по телефона,
но искам да си тук, до мен сега,
една сълза от радост да отроня,
от радост, не от болка и тъга.

Съдба жестока с тебе раздели ни,
играейки си с нас една игра,
но ето, че след толкова години,
един със друг отново ни събра.

И съм благодарна на зората,
която засия след тъмнината,
намерихме се, върнах си покоя,
защото ти си мой и аз съм твоя.