Ако се познавах с теб тогава

- Ето там, в онази малка бяла
къща, сянка крехка разпростряла
с паметника-самолет в съседство,
се намира тукашното кметство –

рече тя и с поглед я показа,
преди да продължи да ми разказва –
там работих дълго време, сине,
двадесет и повече години.

Минавахме със нея през площада,
край сграда с червеникава фасада,
когато забелязах експоната,
монтиран сред градинката, в тревата.

- Бях тридесетгодишна, много млада,
без опит, но за моя изненада
кмeтът, запленен от моя чар,
предложи да стана секретар –

с усмивка обясни ми тя нещата,
оправяйки си с жест припрян косата –
поканата приех на кмета наш
и там натрупа мама трудов стаж.

- Ако се познавах с теб тогава,
щях да идвам да те навестявам, –
казах после аз и тя замлъкна,
усмивката й тутакси помръкна.

При тебе щях да дойда като вятър,
стремглаво полетял над равнината -
продължих - в селцето твое, мила,
тук, където ти гнездо си свила,

в мига, когато твоите деца
заспиват със усмихнати лица
и плачеш ти в леглото си без звук,
до рамото на своя млад съпруг,

а после в полунощната забрава,
щях да се стая, за да те виждам,
когато мрак на приливи приижда
и над нас една звезда изгрява.