Сега сме сами

- Нямах вече никаква надежда,
че някога със тебе ще се срещна –
казвах си: „Едва ли ще желае
той със мене да се запознае.

Дори да е узнал коя съм аз,
изминали са толкова години,
а времето над всеки има власт
и всяко чувство може да изстине.

- А ти мечтал си, синко, да ме зърнеш,
при мен да дойдеш и да ме прегърнеш, –
рече тя – сега сме с теб сами,
но дъжд внезапно почна да ръми.

- Ръми, - отвърнах аз - но ще изгрее
слънцето в очите твои, знам,
и няма да тъмнее облак там,
усмивката ти в миг ще го разсее,

на устните ти мак ще аленее
и в погледа ти кестени ще зреят,
а гората в твоите коси
моята ръка ще прекоси.

И тайнствени пътеки ще открия,
отвеждащи към нежната ти шия,
и когато аз ги извървя,
ще ти кажа, майко, две слова.

А после вън на двора ще приседнем
до стряхата, под старата лоза,
в очите ти отново ще погледна,
но няма да открия там сълза.