Тук съм, твой съм

- Ако бях се върнала в Стрелци
с тебе, много щях да се тревожа.
Оттам са родом твоите предци,
но ти си плод на връзка невъзможна.

Щеше да играеш сам на двора,
да тичаш подир нашите овце,
а мен да ме одумват чужди хора,
на улицата скръстили ръце.

Но вярвай ми – тя рече - исках много
ти да си под моето крило,
но съдбата, синко, беше строга,
писано така ни е било.

Живот добър живял си, но с лъжи
щастието, знам, не се постига.
Но двама сме сега, това ни стига, –
притихна мама, тъй ли е кажи?

- Не тъгувай, – казах й – не страдай,
зная, майко, колко съм ти мил,
ти губиш ме, но още като млада
Господ с дъщери те е дарил.

В Пловдив изживях прекрасно детство,
но свърши то и аз се усъмних
в произхода си, после сам открих,
че на други хора съм наследство.

Тук съм, твой съм и при теб съм, ето,
в къщата ти, скътана в селцето,
където някога във рокля бяла,
едва на двайсет ти си се венчала.

А днес сама живееш в Хамзаларе
тиха, кротка като гълъбица,
но с мисли мрачни често се товариш,
понесла бреме тежко на вдовица.

Но имаш щерки, внучки имаш, мамо,
а също и едно момче голямо,
и няма да останеш ти сама,
ще срещаш гости често у дома.

Ръцете си отново разтвори
и после между тях ме затвори,
за да не оставам сам във мрака,
в който ти излязла вън, ме чакаш.