На митинг

Вятърът мълчеше в утринта,
по „Витошка“ вървях, реших да свия
в пресечка към площад един, а там –
разказвах аз на майка ми Мария –

една жена с осанка горда, властна,
с коси от нощ, с очи с маслинен цвят,
реч държеше плaменна и страстна
в центъра на столичния град.

Хората я гледаха в очите,
зaслушaни внимателно, в захлас,
в думите й смели и открити,
и питаха се после те на глас,

коя е тази дама магнетична,
даряваща ги с искрена надежда,
когато в тях усмихната се вглежда,
от всички политици тъй различна.

- Разбра ли ти коя е тя? – попита
майка ми, усмихвайки се леко,
а аз в косите нейни пръсти сплитах,
проправяйки през тях една пътека.

- Вървях си – аз й казах - и се питаx
името на дамата кое ли е,
когато вятърът при мен долитна
и тихо ми прошепна той: "Корнелия..."