Друго име

- Имаш име хубаво - Ивайло,
но с друго те нарекох аз тогава
и казах си, поплаквайки си тайно,
милото, поне да бъде здраво –

продума тихо майка ми Мария,
после продължи през сълзи тя:
„Щом от него трябва да се скрия,
дано да има майка и баща“.

- И днес, благодарение на тях,
настъпи този миг, за нас съдбовен,
и срещнахме се с тебе, – каза тя –
и заплака облакът дъждовен.

Погледнах във очите й, в които
горяха пламъчета затрептели,
а в нейните коси полъхна вятър,
с дъха докоснал кестени узрели.

- Животът строг сега ми заповядва
зад граница отново да замина,
да свиря по хотели във чужбина,
без това изобщо да ме радва, -

казах аз – но ти недей тъжи,
нищо на съдбата не дължиш.
Листата огън буен щом разпалят,
знай, ще се завърна от Анталия.