Щом се върна

- Аз искам да не тръгваш, да си в Пловдив, -
рече тихо майка ми Мария –
но слънцето през зимата се крие,
а небето сякаш е оловно.

Спокойна съм за щерките ми две,
добре са те, но вятърът снове,
ще дойде зима и се питам аз
без доход що ще чиниш ти тогаз.

Несигурен е твоят занаят,
пътуваш често ти от град на град
и свириш - днес с един, а утре с друг,
но живот спокоен нямаш тук.

Зная, че отново се налага
куфарите свои ти да стягаш,
няма да те спирам, заминавай,
но да се обаждаш не забравяй.

- Ще тръгна, - аз отвърнах й - но знай,
щом се върна, няма да замина
вятъра да гоня във чужбина.
Оставам при Мария аз и край.