Разбрах всичко

- Добре, но ми кажи защо реши,
че имаш ти произход, синко, чешки
или словашки, кой ти го внуши?
Не се ли усъмни, че правиш грешка?

Вярно, имаш прилика известна,
немалка, ако трябва да съм честна,
с повечето чехи и словаци,
които са на вид като близнаци,

но нямам аз роднина ни един,
който да е чех или словак,
сигурна съм, казвам ти го пак,
както ти го казах и преди.

Няма във рода ни чужденци,
българи са всички те, южняци,
внуци са на дядовци с калпаци,
българи са нашите предци, –

каза тя – макар, че кой ти знае,
дали така е, можем да гадаем.
Погледнах я – очите й блестяха,
стори ми се, че е някак плаха.

В очите нейни с цвят на лешник тъмен
погледнах аз и полъх лек, безшумен,
в кестенова сянка скрит, повя,
но шепота му тих дочух едва.

Стояхме двама с нея под лозата,
извила клони тънки край вратата,
до стряхата на къщата й тиха -
там сенки две целувките ни скриха.

В селце едно, до малък южен град,
от Пловдив недалеч, с релеф равнинен,
след хълмове и розови градини
живее тя от толкова години.

- Майко, - отговорих й – така е,
в селцето твое родно, вече зная,
не са живели никога словаци
и чехи, само нашенски балканци,

но знаеш, че дървото родословно
има клони много, няма как
да го проследим сега основно,
да открием някой таен знак.

Не знаех аз, изгубен във нощта,
че имам друга майка, друг баща,
но след четвърт век едно врабче
ми каза: „Ти на други си момче“.

Когато с теб за пръв път се видях
и погледа си в погледа ти спрях.
помниш, че попитах те какъв
е той, баща ми роден, но по кръв.

Ти ми отговори кратко, ясно,
гласът ти бе притихнал, някак плах,
но намека ти схванах аз прекрасно,
погледнах те и всичко в миг разбрах.