Очакване

И пак далеч съм аз от нея днес,
вятърът отвя ме във Анталия,
и пак очаква тя от мене вест,
когато той полъхне и погали я.

Целувки аз по него ще изпращам,
щом срещна го в отсрещната алея,
а той след дълъг път пристигнал прашен,
ще й шепне тихо, вгледан в нея.

Ще разкаже, че е скитал с мен
в парк един, край някаква джамия,
и аз съм му разказвал с дъх стаен
за жена, наричана Мария,

която, знам, е дама превъзходна,
да я заменя не мога с друга -
не ми е тя приятелка, съпруга,
а моя майка, майка моя родна.

Ще й каже после, че добре съм
и свиря по хотелите крайморски
и ще се завърна аз наесен -
да не слуша приказките хорски,

По него ще заръча, зная, тя
спокоен да съм аз и търпелив,
а той ще й отвърне с тон игрив:
„Тази нощ натам ще отлетя“.

И аз ще чакам тази скитащ вятър,
дошъл от малко българско селце,
целувките й майчини да прати
и да стопли моето сърце.