По-добре не питай

- Роди се на девети, вечерта,
бях на деветнадесет тогава.
Знаех, че те губя, - каза тя –
но не можех нещо да направя.

И да те прегърнах аз понечих,
но усетих в миг, че съм сама,
нощта полъхна, спусна се тъма,
ти от мене вече бе далече.

Избрала бях ти име аз, което
казват, че от болестите пази,
но скоро то от теб било е взето –
тя тихо продължи да ми разказва.

- И дъжд студен внезапно заваля,
а вятърът въздъхна и заплака -
рече мама - бе в сълзи облян,
а аз останах утрото да чакам.

Къде е бил баща ми я попитах,
а тя отвърна: „Може би във здрача,
в сянката на някой облак мрачен,
но по-добре за него ти не питай.

В спомени не искам аз да скитам
и в мисли мрачни пак да се оплитам,
имах мъж, родих си дъщери,
те две са, но децата ми са три“.

Прегърнах я и слънцето просветна,
лъчите заиграха на стената,
а вън на двора, във лехата цветна
усмихваха се рози в тишината.


© 2012-2021 Всички права запазени.