Оставам тук

- Ще ти се обаждам аз по обед,
ти през уикенда си у дома,
този час за теб е най-удобен,
а няма как да пиша аз писма

електронни, не на лист хартия –
казах аз на майка ми Мария,
а тя отвърна: „Знаеш, чакам аз
всеки път да чуя твоя глас.“

- Странна е професията моя, -
рекох й - съвсем не съм спокоен –
щурец, нарамил своята гъдулка,
от странстване останал сам, без булка.

- В Турция работиш от години,
там си – чух гласа й - музикант,
какво ще правиш тук с такъв талант?
Ще продаваш на пазара дини!

- Не знам, - й рекох аз – но щом се върна
в България, аз листа ще обърна,
и повече навън не ще пътувам,
живот без теб и пет пари не струва.

Открих те аз сега като по чудо
и сякаш съм от сън дълбок събуден -
в страната наша бедна ще остана,
но с теб да бъда аз не ще престана.