Cтрадания

Страдаме от разриви любовни
и от накърнена суета,
от скука във следобеди дъждовни
и други все възвишени неща, -

казах аз на майка ми Мария,
емоцията своя без да крия -
но има и страдания, които
те сграбчват и във бездната политаш –

когато нямаш хляб дори и покрив;
когато във дъжда се скиташ мокър;
когато болест тежка те събаря;
когато в теб надеждата догаря;

когато си останал без родина,
осъден на изгнание в чужбина;
когато влизаш в сблъсък със съдбата,
но вече си изгубил свободата.

- А аз – отвърна тя – прикрито страдах
и питах се къде си във нощта,
и в ямите на мъката пропадах,
докато настъпи утринта.