Посрещане

Трендафил на устата ти цъфти,
когато ме посрещаш вечер ти,
излязла вън, на уличката тъмна,
в здрача потопила се безшумно.

Щом видиш ме, в очите твои блесват
пламъчета в падащия мрак,
поглеждам аз във тях и виждам как
в зениците им зрее плод на кестен.

Ръцете ти, щом спра до теб, политат,
на плещите ми кацват те с финес
и лешникови сенки се преплитат
в косите твои – гъст, потаен лес.

Аз идвам от града със седем хълма
в едно селце край склонове планински
и поля, в които гюл покълва,
за да го берат ръце момински.

В това селце е твоето гнездо,
с мъжа ти в него, в родния му дом,
отгледали сте малките си птички –
две задружни, две добри сестрички.

Познавам те от месеци, но сякаш
познавал съм те винаги, така е.
Коя си ти доскоро аз не знаех,
но знам вкуса на майчиното мляко.

Обичам ли те, питаш ме, а аз
казвам ти, че щом от теб съм част,
значи чувствам същото, което
ти казваш, че изпълва ти сърцето.