Условие

Веднъж Мария, майка ми, ми рече:
„Мисля си, за тебе се тревожа,
ето, на години ти си вече,
а сам да си не бива и не може.

Зетьове отдавна, синко, имам,
имам си и внучки три любими,
но дали снаха ще ме почита
някой ден, това сега се питам.

Двете ти сестри се задомиха
и дечица после си родиха,
а от мен до днес отдалечен,
останал си, за жалост, ти ерген“.

- За мене изненада бе голяма,
когато музикант, че си узнах –
рече тя, а аз въздъхнах само
и поглед във очите нейни спрях.

- Разбирам, че с професия такава –
пътуващ ресторантски музикант
семейство много трудно се създава, –
каза тя – но имаш още шанс.

Не искам сам да бъдеш още дълго,
добре е да помислиш за съпруга,
не искам участ ти да имаш друга,
със страх такава мисъл ме изпълва.

- Чуй ме ти, - прошепнах й в ухото –
жена до мене няма, не защото
работата пречка е за брака,
а защото тебе, теб съм чакал

двадесет и повече години,
без да знам къде си и с кого си;
питах се, задавах си въпроси,
щом разбрах на други, че съм син.

Какви са днес очите ти узнах
и вече бих потърсил аз жена,
и бих поискал аз от нея бебе,
но ако прилича тя на тебе.