Постижение

- Щерките ми, синко, висше имат,
отличнички и двете бяха те.
В училище ги даваха за пример
и щом на срещи ходех, знаех, че

ще ги хвалят там, и то пред всички,
пред чуждите родители дори,
и ще казват колко са добри,
колко умни мойте дъщерички.

Баща им бе по цял ден зад волана,
а аз заета в кметството ни бях,
но нямахме проблеми ние с тях -
нито с Михаила, ни с Бояна.

Те учиха във Брезово от малки,
тук, в селцето наше го закриха
училището, – рече мама тихо –
децата бяха вече много малко.

Бояна има собствена аптека,
с диплома е тя на фармацефт.
Работата често е нелека,
но тази дейност й е по сърце.

А пък Мима – малката сестра
работи тук, във фирма земеделска.
Професия такава си избра -
по-близо до земята наша селска.

- А ти добър ли беше ученик? –
попита тя, загледах се за миг
в очите й и сянка там видях.
- Добър ли? Не, - отвърнах й - не бях.

Бях решил да ставам музикант,
от тази мисъл сякаш бях обсебен.
Казваха ми: „Имаш ти талант,
макар, че още малък си и дребен“.

- Училището бе за мен затвор,
там ходих по принуда, няма спор,
към него неприязън аз натрупах, -
рекох й – но вече свирех в група.

Вкъщи се намръщиха тогава,
не бил надежден този занаят,
който съм решил да упражнявам,
нищо, че живея аз във град.

- Добре, тогава, щом не щеш да учиш, -
мръщиха се те - стани техник.
Години цели две ще си войник,
а как, кажи ни, после ще сполучиш?

Но аз на сцена стъпих, щом пораснах -
там трудих се със палки две в ръце
и към полунощ личеше ясно
умората по моето лице.

Стигнах след това и до чужбина,
но до по-далече не успях.
Много време оттогава мина,
но не се отказах аз, не спрях.

Какво ли щеше с мене да се случи
не знам, съдбата възли тя плете,
но ако живеех аз със теб
може би нагоре щях да уча.

- Каквото си постигнал, си е твое, -
каза тя – а днес си тук, до мен.
Аз искам да те виждам всеки ден,
защото ти си бъдещето мое.


© 2012-2021 Всички права запазени.