Партиен член

- На партията станах член, когато
настъпи демокрация в страната.
Вече бяха други времена,
бе паднала Берлинската стена.

Строеше се у нас капитализъм,
отричаше се всичко онова,
построено при социализма,
не бях съгласна никак със това

и аз, жена четирдесетгодишна,
реших, че е добре, не е излишно
във време на предизборна борба
за членство да подам една молба.

Да бъда в тази партия и днес
все още е за мен въпрос на чест, -
каза тя, а в тази община
веят се червени знамена.

Тук преди Девети партизани
са се крили в гъстите шубраци,
по къщите ги чакали ятаци –
хора умни, хитри и обиграни.

- За жалост, – казах – днес властта е, мамо,
в ръцете на крадливи олигарси,
а народът наш се тюхка само
и се оправдава с участта си.

- Така е, но поне надежда има, -
рече тя – за мен и теб сега.
Открихме се след тази дълга зима
и няма по лицата ни тъга.