Разкритие

Бях веднъж при майка ми Мария,
в селце живее тя, а не във град,
а там, признавам си, защо да крия,
аз за хората съм непознат.

Следобед бе, минавах през площада,
край парк зелен, потънал в тишина,
когато в миг ме спря една жена
с прошарени коси, не беше млада.

Каза: „Извинете, господине,
видях, че се разхождахте с Мария,
а аз дружа със нея от години,
но не ви познавам, кой сте вие?

Простете, че разпитвам ви така,
но вчера забелязах ви, вървяхте
към къщата й, пред вратата спряхте,
видя ви тя, помаха ви с ръка.

Помислих първо, че сте й съсед,
в града живееещ, тук дошъл за кратко,
но може би сте някой братовчед
на нейните деца, гостуващ рядко“.

- Не съм съсед, - отвърнах й - госпожо,
нито съм на неин брат дете,
да съм й партньор е невъзможно,
загадката сега ще разплетем.

Вгледайте се в моето лице,
вижте ме, към мене приближете,
походка, рамене, нозе, ръце,
приличам ли си с нея, ми кажете?

Вгледайте се в моите очи,
те са като нейните, така е -
приликата ясно си личи,
но това доскоро аз не знаех.

Тази прилика не е случайна,
вятърът прошепна ми го пръв,
разбулвайки прикриваната тайна,
ми каза, че съм нейна плът и кръв.