Промяна

- Шофирах рядко, но ми бе забавно
волана на москвича да въртя,
но него го продадохме отдавна,
а днес пари не мога да спестя

за кола, макар, че продължавам
да работя, имам стаж и клас,
и пенсия отделно взимам аз,
така, знаеш, в нашата държава –

към мен погледна майка ми тогава
и каза, че за друго съжалява.
На гости бях дошъл в селцето нейно,
където свива тя гнездо семейно –

там мъжки глас не цепи мрака вече,
а щерките й двете са далече
и тя пристъпва в двора тих сама,
под сянката на старата асма.

- А ти не си ли искал да шофираш? –
попита ме и аз й отговорих:
„Книжката предимство е, не споря,
но не искам аз да провокирам

съдбата, тя е твърде строга дама,
веднъж добра е, а пък друг път – зла“.
-Така е, – съгласи се с мене мама –
винаги такава е била.

Разделяше ме с теб години дълги
и бяха със сълзи очите пълни,
а ето, че сега си тук, до мен,
не вярвах даже в първия момент.

но вярвам вече, истина това е,
а защо се случи аз не знам.
Съдбата няма как да разгадаем,
но нека продължим със теб натам.