Майка ми Мария

Pодена тук е майка ми, си мислех,
но кръв тече във вените й чешка.
Сега разбрах, изпаднал съм във грешка –
български е нейният произход.

Не знаех, че с очи е с цвят на кестен
и е лека тя като перце,
за мене бе напълно неизвестен
профила на нейното лице,

но знаех, че е тропвала хорце
като малка в някакво селце -
мислех, че е някъде на север,
край Враца или може би край Плевен,

a то било оттук съвсем наблизо,
недалеч от Пловдив, в равнината.
И щом денят облече тъмна риза,
тръгнах аз със есенния вятър,

отидох там и спрях във тишината
пред къща стара, близо до реката,
през дървената порта аз прекрачих,
когато вече спускаше се здрача,

преминах покрай сенки на цветя,
по пътечка каменна на двора,
водеща до сгушена врата,
открехнах я и влязох в коридора

и там видях я, тиха, нежна, крехка,
облечена с красива цветна дреха,
прегърнах я във миг и казах само:
“Винаги обичал съм те, мамо…”


© 2012-2021 Всички права запазени.