Сълзите ще пресъхнат

Блясък чист на момини сълзи
аз видях в очите твои, мамо.
Видях и как мъгла към нас пълзи,
когато с теб на двора бяхме двама.

Стояхме под притихналата стряха
на къщата, в която ти живееш,
окапали листата вече бяха
и вятърът не спираше да вее.

Зaщо ли тъмнината беше скрила
от погледа ми твоя лик нe знам,
нo зная вече, вече зная, мила,
че повече не ще останa сам.

Послушай как шептят във долината
край селцето тъжните брези.
Докосвай само с поглед този вятър,
целувките за мене запази!

Тогава и сълзите ще пресъхнат,
и небето с цвят ще бъде син,
и ти с усмивка, майко, ще въздъхнeш -
съдбата те събра със твоя син.