Изтрий сълзите

Ето ме, отново съм при тебе,
в къщата ти, скрита в тишината.
Аз зная, майко, как съм ти потребен
и как от мен разделя те съдбата.

Дойдох сега, в селцето твое, зер,
където днес сама живееш ти,
за да видя роза как цъфти,
макар, че рано е за розобер.

Да скитам искам в гъстата гора
скрита във косите твои тъмни,
под орехови сенки да се спра,
оттам да гледам утрото, щом съмне.

И щом към тебе поглед пак обърна,
искам пак във този миг да зърна
как лъщят кафяви две маслини
и разпукват цвят листенца фини.

Изтрий сълзите в твоите очи,
ела до мен и просто помълчи.
Не можем с тебе времето да върнем,
но можем с теб сега да се прегърнем.