Вчера и днес

Години свирих, пеех с много страст
в нашата страна балканска аз,
разбивах със главата си стена,
подир стена - не срутих ни една.

После бях във други аз страни,
бях в кралство снежно с девствени гори -
има музикантът там цена,
има и достатъчно пари,

не работи само за храна
и не чувства никаква вина,
и нито се усеща пренебрегнат,
нито от живота той е впрегнат.

Прибрах се след година във България,
балканското панелно наше царство –
страна, която с грижи те товари,
предлагайки ти антистрес лекарство.

И трябваше отново да замина,
някъде далече във чужбина,
по-далеч от нашата държава,
която от надежди те лишава.

После прекосих и континенти –
групата ни свърза се с агенти
чужди и заминах с нея аз,
хванах самолета в ранен час.

Първо бях в страна една на Изток -
там изгревът на слънцето е близко,
а след това - на остров тих един,
под небе със бляскави звезди,

където се издига флаг испански,
почти до континента африкански.
Но случва се - смених състава аз
и върнах се за кратко пак у нас.

След това на остров пак отидох,
с нова група, не напълно сам.
Беше интересно да го видя,
гърците отдавна властват там.

А днес съм аз в един крайбрежен град,
заобиколен от планини
и от плодородни равнини,
който бе за мене непознат.

Тук елини градили са стени,
и римски император е царувал,
но от векове до наши дни
по улиците турска реч се чува.

От неговите хубави джамии,
носят се молитви като вопли,
а море едно спокойно, топло
брега златист с водите свои мие.

Какво ме чака в този град не зная,
но щом на лятото настъпи края,
към Европа поглед ще обърна -
в Пловдив трябва пак да се завърна.