Врачка

Вчера аз отидох до пазара,
предлагащ стоки разни всеки петък,
съвсем наблизо до онази стара
постройка – общежитие, в което

цяло лято стая обитавах
и да свиря в група продължавах
в хотели, тук в Анталия, където
дълго време топло е морето.

Пред една сергия малка спрях,
стояха там жена и мъж сами –
без да губя време си избрах
изглеждащи добре на вид фурми.

После си закупих и банани,
от жената този път избрани;
взех си и кутия със халва
и тръгнах си обратно след това.

И тъкмо подминавах аз пазара,
когато в тиха уличка ми спря
циганка прегърбена и стара –
в очите нейни пламък заигра.

- Нека да ти гледам на ръка, -
каза тя внезапно, бе припряна –
виждам на дланта ти разпростряна
тясна, криволичеща река.

Говореше жената с дрезгав глас
и слушах как вгледана във нас,
на български словата изговаря -
поиска си накрая и цигара.

- Не знам сега какво да ти река, -
тя засмя се – твоята ръка
е широка като долина,
пътека ясно виждам аз една.

Виждам също някаква страна,
в която ще отидеш скоро сам
и ще срещнеш там една жена,
чехкиня ли, словачка ли, не знам.


© 2012-2021 Всички права запазени.