Подарък

В един следобед есенен в Ансан,
крайбрежен град от Юга на Корея,
разхождах се със Ади(често с нея
ходехме във парк един голям).

Вече бяхме свирили във бенд
наш, със китарист и вокалистка,
а също и с певица филипинска,
но тогава бе такъв момент,

че нямаше свободен бар в Ансан
и трябваше да чакаме отново
да се появи оферта нова
за нас от някой местен ресторант.

И както си вървяхме в тишината
по алея с малък шадраван,
видяхме да лежи, прикрит в тревата,
в мрежичка увит един шаран.

Към него приближихме ce във миг,
а после cе спогледахме с почуда –
алеята широка бе, безлюдна,
бяхме само ние там, сами.

- Кой го е забравил във тревата? -
попита тя, а погледът й грейна
и блеснаха зениците й сини –
Някоя небрежна домакиня,

доставчик на храна, младеж разсеян?
Отвърнах й, че може би съдбата
решила е подарък да направи
на двама музиканти чуждестранни,

дошли да свирят в чуждата държава
в барове, бистра и ресторанти,
и с риба, и c надежда да ги храни,
когато те без работа оставaт.