На литургия в Ансан

Една жена от масата съседна
в бар един в Ансан към мен погледна,
усмихна се и после се представи
(името й аз не съм забравил,

Ли се казва тя), а след това
кимна ми вежливо със глава
и с Ади (тя е наша клавиристка)
покани ни на служба адвентистка.

Не бях присъствал аз на ритуал,
воден от свещеник протестантски,
но знаех, че не бих си пропилял
деня почивен в храма християнски.

Поканата приехме и със нея
службата неделна посетихмe -
църкви има много във Корея,
с очите си в това се убедихме.

Молитвеният дом бе пълeн c хора,
но имаше за двама ни места,
пасторът редеше без умора
на чужд за нас език проповедта.

В сградата модерна всички бяха
изпаднали във някакъв екстаз
и да се поклащат в транс не спряха,
повтаряйки словата му на глас.

Движенията, мимиките странни
привлякоха ни мигом интереса -
попитахме служителка една
защо не пази никой тишина

(казахме й, че сме музиканти
и свирим в заведенията местни),
a тя ни отговори, че със Бога
общуват екзалтирано, нo cтрого.

Странна беше тази литургия
и ме изненадаха, не крия,
доста богомолците чудати
и техните привички непознати.

Но странно бе и друго там - жената
след службата предложи ни почерпка,
а после до метрото ни изпрати
с подаръци – парфюмче и отвертка.

Разказах аз на мой приятел в Пловдив
за това, когато след година
се върнах(после трябваше отново
за Корея с група да замина).

Засмя се той, а после предположи,
че може би било е вид проверка
дали ще взема малката отвертка,
или парфюма в джоба си ще сложа.