Предпочитание

Вечерях в ресторанта на „Adalya“ -
хотел един крайбрежен във Анталия,
с певиците от групата, в която,
свирех там аз вече второ лято -

едната със осанка на лъвица,
а другата – изнежена и бледа,
и първата от тях във мен се вгледа,
с блясък странен в своите зеници.

Коя ти е любимата певица? –
попита ме едната хубавица -
Някоя звезда новоизгряла
от сцените концертни на Италия?

- Не, - отвърнах на въпроса aз –
странно или не, такава нямам -
казах го с притихнал леко глас.
Учуди се тогава тази дама,

попита: „А от тези тук, в Анталия
харесва ли ти някоя, кажи?
Може би, но българка едва ли е,
така ли е, признай си, не лъжи“.

- Харесва ми – отвърнах им - Наталия.
Но тя – чух гласа й - клавиристка.“
Отговорих: „А това беда ли е?
Така я чувствам някак си по-близка“.


© 2012-2021 Всички права запазени.