В края на вечерта

Свършва последната песен,
останал съм вече без глас,
умората своя понесъл,
слизам от сцената аз,

отивам до бара, поръчвам си чай,
работното време има си край,
палките нови пак взимам със мен,
далеч е почивния ден.

Колегите бързат за някъде пак,
Някой е купил бутилка коняк.
Не искаш ли, питат, да дойдеш със нас?
Не, тази вечер съм пас.

И сядам във ъгъла тъмен,
за малко поне да съм сам,
а дансинът още е шумен,
и хората още са там.

Но късно е, вече затварят,
барманът дава ми знак,
поглеждам свещта как догаря
и тръгвам към външния праг,

отварям вратата и лъхва ме хлад,
мъгла се разстила над спящия град,
въздъхвам и после потъвам в нощта,
замислен за много неща.

Друго какво ми остава сега –
стая в хотела, там чака една
Приятелка стара на име Тъга,
с която посрещам деня.

Утре отново във същия час,
на същото място, със същата страст,
дори да остана отново без глас,
ще пея, ще пея за вас.