Грешка

Варен ориз, спагети тип рамьон,
кимчи, супа с кълнове от соя -
това вечерях аз веднъж в Чангуон,
в мини-ресторант, прикрит в покоя

на уличка със малки магазини
с потънали в мъгла и прах витрини.
Вечер свирех в бар в града, във бенд,
но имахме един почивен ден.

Към българите там респект изпитват -
винаги когато заговарях
корейци и любезно се опитвах
на техния език да разговарям,

те се впечатляваха, а после
посягаха със длан, за да докоснат
космите по моите ръце,
взирайки се в моето лице.

Хора, руси знам, харесват те,
особено със корени славянски -
не толкова такива с матов тен
и с физиономии балкански.

Жената-сервитьорка ме погледна,
щом влязох, после поглед сведе тя,
до масата дойде - аз бях приседнал -
и донесе ваза със цветя,

върна се до бара, след това
взе поднос със каничка вода
и прибори - и спазвайки реда,
ги сервира, кимайки с глава.

И друг път посещавал бях в Корея
(в този град, в Сеул, и във Пусан)
гостилници подобни, но разсеян
(такъв е всъщност всеки музикант),

забравих, че понякога там няма
вилици и случи се така,
че пръчици предложиха ми само -
не бях държал такива във ръка.

Започнах да се храня със лъжица
и това веднага предизвика
в госпожата с таблата усмивка --
спомням си, че беше хубавица,

с коси от мрак, с маслинени очи,
с лик момински и със бръчки скрити -
от онези дами, на които
истинската възраст не личи.

- Откъде сте? – ясно чух въпроса,
бързо отговорих: „От Европа“.
Почувствах след миг като глупак.
- А чех ли сте – чух глас – или словак?