Само аз не се засмях

В бар един крайбрежен във Анталия
бях веднъж в компания с Наталия -
певица наша, българска артистка
с очи лазурни и коса златиста.

Имаше и други музиканти
български, тогава свирех там,
в барове, в хотелски ресторанти
пръснати навред в града голям.

Разказваше ни тя, че притеснена,
със страх, е дебютирала на сцена,
преди години в нощен бар в Бургас
(или поне така си спомням аз)

и някой посъветвал я тогава,
пред публика, когато се изправя
и е нервна, тя да си представя,
че вместо хора тикви там стоят.

Послушала го тя и щом запяла
вечерта във бара непознат,
едва не се разсмяла – там видяла
тикви най-различни в сивкав цвят.

Погледнах я – очите й блестяха,
а устните й алени пламтяха,
усмивка на лицето й трептеше,
загадъчна усмивката й беше.

Избухнаха колегите ми в смях -
тогава в настроение те бяха,
единствен само аз не се засмях –
в този миг учуден вече бях.


© 2012-2021 Всички права запазени.