Симпатия

Когато с Ади свирихме сами
на онзи странен гръцки остров малък,
спомням си, веднъж тя даде залък
на гълъбче, а то изписка в миг,

търсейки от някого закрила,
и сгуши във ръцете й, а после
се успокои, усети сила,
когато тя гальовно го докосна.

Птичето бе паднало от палма,
безпомощно лежеше във тревата,
когато забелязахме го двама,
и спряхме там, край него, в тишината.

Бяхме във просторната градина
на хотел един, където с нея
всяка вечер половин година
с палки във ръцете песни пеех.

Извади тя от чантата си първо
неразопакован кроасан,
отчупи две парченца, после бързо
с трохи напълни свитата си длан.

Зная аз, че тя обича птички
и интересува се от тях,
и храни ги, и дава им водичка,
и те не гледат вече с поглед плах.