Къде ще бъда утре

Къде ще бъда утре аз не зная -
в Турция, в Испания, в Корея?
Съдбата няма как да разгадая,
а врачка да попитам пък не смея.

Дали ще свиря пак с колеги, в група
по сцените на баровете шумни,
когато есента с листа затрупа
пътеките към плажовете тъмни?

Ще сключа ли отново аз контракт
с времето – скиталец стар, което
точно и отчетливо, във такт
изнизва броеница неусетно?

Ще видя ли отсрещната джамия
с двете минарета стари пак?
Дали кафе по турски пак ще пия
в кафене край някой тих сокак?

Не знам, но зная, вятър ще полъхне
през ноември тук, откъм България,
слънцето тъжно ще въздъхне,
а пламъкът му тихо ще догаря.


© 2012-2021 Всички права запазени.