Бяхме там

В хотел един на име „Баобаб“,
намиращ се на остров Гран Канария,
където вадех честно своя хляб,
свирех със колеги от България –

с Дорето и Веско, с Адрианка,
а също и с певица-африканка,
която приобщена бе към нас,
за да има в бенда пети глас.

Сцената бе вход на пещера,
градена от изкуствени скали,
в огромен двор с прозрачни езера,
с високи палми, с храсти със бодли.

Застанали зад свойте инструменти,
облечени в носии с орнаменти,
някъде във Африка ушити,
изнасяхме програма пред скалите

с хитове световни в жанра лек
от този и от миналия век –
бързи, динамични, танцувални,
за такъв пърформанс идеални.

На острова със плажове златисти,
скътани край хълмове скалисти
стояхме дълго, цели две години -
и бяха небесата ясни, сини.

Но дъжд започна да вали през юни,
опустяха пясъчните дюни
и реших със Ади да замина
на по-спокойно място във чужбина.

И двама с нея спуснахме платна
на остров гръцки - тих, миниатюрен,
скътан сред една синевина –
впуснахме се в нова авантюра.

Но разбрахме не след дълго ние –
и там, в небето облаци се скитат,
слънцето във дюните се крие,
а вятърът във храсти си оплита.