Увереност

- Няма ли да търсиш музиканти,
с които да направиш група ти,
но не да свириш пак по ресторанти,
а да сбъднеш своите мечти? –

попита ме веднъж един приятел -
Янков той се казва, програмист,
на сайтове дизайнер и създател,
с ум практичен, но идеалист.

Бяхме във кафе едно безлюдно,
в уличка до Градската градина,
в небето, скрит във сянка тъмносиня,
облак тежък движеше се мудно.

Не бях се виждал с него от година,
преди от странство пак да се завърна.
Поканих го в бистрото - капучино
той взе си, аз пък - бира „Старобърно“.

После дадох отговор във рима:
„Смисъл във това едва ли има -
с поп-музика у нас се занимават,
без следа във нея да оставят“.

- Но нали издават те албуми? –
повдигна вежди той и ме погледна –
бях се вгледал в сградата съседна,
но чух аз ясно неговите думи.

Нямах настроение да спорим,
но въпреки това му отговорих:
„Те идеи чужди отразяват,
на звезди световни подражават“.

- Пловдив град със дух е артистичен,-
каза той със тон категоричен –
няма ли поне един щурец
тукашен, но истински творец?

- Възможно е един такъв да има,-
предположих - но ми трябват трима.
Търсих хора аз на мене сродни,
но, уви, с усилия безплодни.

- И тук се срещат, мисля аз, таланти, –
гласът му стихна – но без меценати,
които да издирват диаманти,
талантите остават непознати.

- Така и ти остана неизвестен,-
отмести бавно поглед той от мен -
защото, ако трябва да съм честен,
не намери читав продуцент.

- В републиката наша съм израснал –
отвърнах му - и всичко ми е ясно.
Без връзки тук да правиш кариера
не е възможно, пада бариера

пред тебе и си казваш: „Ще замина
по барове да свиря във чужбина.“
Така и аз заминах, за да пея
в Норвегия, в Испания, в Корея...

Бих тръгнал и за Чехия, но знам,
нашенци не свирят в кръчми там -
те искат от хотели във Швейцария
картички да пращат във България.

Тук ако изкуство чисто правиш,
името си няма да прославиш -
публиката има странен вкус –
цени певици само с едър бюст.

А групите ни – бийтълси същински
имат самочувствие огромно –
свирят на събития общински,
но песните им никой не запомня.

- Но нали си техен сънародник,
нали с проблеми борите се сходни,
с какво си тъй различен? – ме запита
и погледът ми пак навън заскита.

- Въпросът ти е – казах аз – уместен,
вярно е, аз тукашен съм, местен,
обаче зная нещо друго вече –
роден съм тук, но идвам отдалече.