Заблуда

Когато във Корея свирих аз,
спомням си, веднъж, във ранен час
разхождах се по улица една
град Ансан, обвита в тишина,

недалеч от парк един голям
с езеро, край протестански храм,
когато приближи ме старец местен,
смути ме, ако трябва да съм честен.

Алоев сок аз пиех от бутилка
и дядото, в ръката стиснал билки,
възпитано ми кимна със глава
и пред мен застана след това.

„Добър ден“ ми каза и поиска
глътка от шишето да отпие.
Дадох му и сокът се разплиска,
a той невъзмутим ми рече: “Вие

дошли сте тук незнайно откъде,
но знайте, че прието е при нас
от своята напитка да дадеш
на някого, дори на непознат”.

Казах му, че в нашата държава
имаме традиции различни.
- Така е, - чух да казва – аз познавам
словаците и чехите отлично!

Отвърнах: „От България съм аз,
оттам дойдох в Корея, там роден съм“,
но той не чу изобщо моя глас –
с вятъра във миг се бе понесъл.