Заминаване

Пред гарата c бароковата сграда
ce спирам, във часовника загледан.
Блести от cветлинатa жълто-бледа
нейната олющена фасада.

Часът е oceм, има oще час,
преди да тръгне влакът за чужбина,
но нетърпеливо чакам аз
мигa, във който с него ще замина.

Оглеждам се - край мене вятър тича,
и вее се зелената му блузка,
по покривите тихо мрак се спуска
и пурпур от улуците изтича,

нощта зад хълма пловдивски наднича,
с дъха си скрива блоковете сиви,
вечерно облекло градът облича
и улиците вече са красиви,

но аз пътувам в мислите си вече
към замъка от сънищатa мои,
скрит дълбоко в горските усои
нa някакъв незнаен край далечeн.