Спор

Гостувах на голямата сестра,
живееща дo другата в съседство.
C влака да се върна aз избрах -
харесвам го това превозно средство.

Надявах се в купето да съм сам,
но имаше във него две жени -
чехкини ли , словачки ли, не знам –
кимнах им и седнах отстрани.

Застанал до прозореца, се вглеждах
в пейзажитe, открили се пред мен ,
но двете дами спореха за нещо -
зaслушах ce във тях озадачен.

От думите им бързо аз разбрах
темата на спора им каква е –
по нея размишлявал вече бях
и в отговора бях уверен, знаех

трябва пак да се обединят
в една държава чехи и словаци,
забавят ли се, те ще охладят
своите отдавнашни мераци.

По-младата разпалено твърдеше,
че трябва да останат разделени,
а спътницата нейна явно беше
в тезата обратна убедена.

Попитаха ме - мене, чужденeца
за мнението мое по въпросa,
a аз им казах, че народ един са,
макар, че са живели в два двореца

техните князе безброй години.
А дамите погледнаха ме пак
и казаха ми: "Значи, господине,
вие сте един чехословак!".