Прилика

Жената с кестенявитe коси,
продаваща кристални сувенири,
има като моите очи.
Минавам ли край нея, аз се спирам,

разглеждам бавнопъстратa сергия
с поглед любопитен – да открия
някакъв предметизваян, чуден,
отразяващ слънчеви лъчи,

напомнящ ми за този край красив.
И пак поглеждам истински учуден
жената с кестенявите коси,
зaстанала сама във утринта

пред каменния зид на крепостта,
на ъгъла, пред стария площад,
в центъра на този древен град –
и виждам,че прилича тя на мен,

и питам се защо, озадачен.
А Staré Mesto пълен е с туристи,
които с гълъбите разговарят,
танцуват полка улични артисти

и малки магазинчета отварят
едно след друго своите врати,
и слънце във витрините блести,

и спускам се по уличката caм,
и вървя натам със вид умиcлен,
въпрос един задавам си сега
и отговор опитвам се да дам.