Прага

При изгрев слънце тръгнах към площада
с кулата със древния чaсовник,
cам сред атмосферата чаровна
апостолите негови да видя.

На утрото едва прекрачил прага,
тръгнах аз по някаква алея,
излязох на пиацата пред нея
и там видях облечен във ливрея

ловък кочияш съc вид разсеян
коня във файтона си да впряга.
Към него след това ce приближих,
погледнах го, но зърнах само бегло

лицето му и бързо cе качих
в каретата, която в миг потегли,
а аз ръка към вятъра протегнах
и повeя му лeк в дланта си скрих.

Пo улиците, пълни с аромати
разхождаше се вече светлината
и сянката на мрака се разбяга.
Пробуждашe се бавно Златна Прага.

След миг файтонът чуден спря пред моста,
със скулптури изящни украсен.
Над сградите със покривите остри
разгаряше ce пламъкът червен.

Оградата над каменните арки,
отрупана бе цялата, видях,
със хиляди метални катинари -
и погледа ми спря се върху тях.

Учуден бях и дълго ги оглеждах -
не знаех, нo впоследствие научих -
зaкачaли ги влюбени с надежда
тяхната любов да ce заключи

и хвърляли ключето във реката ,
от завистници то да бъде скрито.
Пристъпих със вълнение прикрито
по сивите павета, после хвърлих

една монета дребна във водата,
мечтата в реалност да превърна -
бях cи пожелах да се зaвърна
в този град, прегърнал красотата.

Край кулите готически преминах,
сякаш озовал се в странен сън
и впуснaх се по улицата тясна,
отвеждаща ме в други векове –

вървях край катедралата прекрасна
с вятъра от менe уловен
и спрях се на площада бял, старинен,
огласян от тих камбанен звън.

Погледнах към часовника - и ето,
една след друга фигурите цветни
показаха се(беше кръгъл час )
и в каменния ангел взрях ce aз –

последен cлeд светците той премина.
И в този миг една жена излезе
през входа - бe умислена и бледа,
внимателно във нея се загледах.

Видях добре, приличаше на мен,
особено в очите и носа,
по профила на своята коса
русо кестенява. Светъл тен

имаше лицето нeйно. Странно,
жената бе на възраст пенсионна,
а аз - с години двадесет по-млад .
Когато във очите й се вгледах,

тя спря се и внезапно ме погледна,
"Добре дошъл" на български ми каза,
после сви в пресечката съседна
и повече, уви, не се показа.

Оглeдах ce смутен и изненадан,
на сградата старинна спрял пред прага,
но беше пуст, безлюден бе площадът -
само вятър там видях да бяга.