Déjà-vu

На стаята хотелска от балкона
към тихия площад поглеждам аз,
дърветата разлистили cа клони,
полъхва леко в утринния час.

Часовникът показва, че е рано,
но буди се градът, навлиза в ритъм,
звънят камбани, гълъби политат,
по радиото казват "Dobré ráno!",

и музика прекрасна зaзвучава,
в миг се вслушвам - пее Карел Гот.
Усмихва се широко Братислава
и в утрото забързва своя ход.

Поглеждам след това в далечината,
отвъд реката, в другия квартал ,
и виждам да блести в далечината,
от облаци обгърнат замък бял.

И в този миг едно познато чувство
че вече бил съм тук, долавям в мен,
но странно е, това, което чувствам
и питам се учуден и смутен

каква причина кара ме да мисля,
че в този град аз съм бил съм и преди,
пoсрещал в него изгреви лъчисти
и залези с усмихнати звезди.

Но най-добре ще бъде да попитам
вятъра – защото аз не знам
и ще разбера къде съм скитал
в съня си и във спомена си сам.