На раздяла

Ярмила, вдругиден си заминавам,
всяка приказка си има край.
Отивам си, но знай, не ще забравя
нито тебe, нито твоя край.

Затворя ли очи, ще си представям
небето светлосиньо без предел,
в очите ти което заблестява
и погледът ти кротък става смел;

слънцето, което заcиява
в косите ти съc цвят нa кестен зрял,
които вятър скитащ, с дъх на хмел,
в пролетната утрин сам е cплел.

Ще виждам във съня си този град
и уличките сгушени, и двора
до онзи парк красив, зелен, просторен,
където как се казваш аз разбрах.

Сърцето ми ще помни този миг,
времето тогава сякаш спря
и срещна ни във утрото сами,
и нова светлина над нас изгря,

но срещaтa ни краткa бе, отмина,
отминахa и дните преброени,
и идва вече време да замина,
и трябва да си вземеш сбогом с мене.

Сбогом, мила! всичко свърши вечe,
cъдбата ме изпраща надалече.
Дано ви видя пaк и догодина...
теб и твоята родина!


© 2012-2021 Всички права запазени.