Биx искал

Биx искал да отидa с нея в Прага,
с Ярмила, само двама, аз тя -
когато вятър кротък тихо бяга
из уличките чудни на града.

Да спрем на моста Карлов, там където
туристи хвърлят всеки ден в реката
монети дребни както е прието,
да им донесе късмет съдбата -

а после да поставим катинар,
заключвам го там, на перилата,
според обичая местен стар,
и ключа му да хвърлим във водата.

Влюбени там, зная, има доста
и правят те така, какво им коства -
спазват много строго обичая,
който е за мен необичаен.

Вярват те в поверието странно
и всички си повтарят постоянно,
че тяхната любов ще се заключи
и нищо лошо няма да се случи.

Да седнем после в пролетния ден
на чаша пиво в някоя бирария
и да си говорим за България,
за Пловдив, град във който аз роден съм,

а тя да ми разказва за града,
в който е родена – Братислава,
град, изпадал неведнъж в беда,
но спечелил с хубостта си слава.

Да виждат там от масите съседни
жита в косите нейни как узряват,
а после, щом в очите й погледнат,
реката синя в тях да съзерцавaт.

Биx искал да отидa с нея в Прага,
с Ярмила, само с нея, само двама,
застанали на лятото пред прага.
Биx искал, но това мечта е само.