Какво ми остава

И сега какво? Какво да правя?
Отново съм във сивата реалност.
Съня си аз не мога да забравя,
потъвайки във сивата баналност.

Какво ме чака тук, в страната моя,
в нашето панелно малко царство?
Тя ще ми отнеме, знам, покоя,
а аз ще търся антистрес лекарство.

Животът тук е скучен, прозаичен,
дори и да го гледаш отстрани
а там, в онези хубави страни
попадаш в свят един съвсем различен.

Там пълно е със замъци красиви,
където чуднoвaти самодиви
плетат венци в косите си златисти
край ручеи загадъчни и бистри.

Taм, в нейните прекрасни градове
издигат се дворци от векове;
на хмел ухаят нивите, полята
и приказни са къщите, селцата.

И само ще си спомням аз за тях,
ще помня, че в страната тяхна бях,
там, край Вах, край Дунав и Вълтава -
нищо друго днес не ми остава.