Намек
В малък ресторант с храна отбрана,
скътан дo старинна бяла сграда,
на Staré mesto, близо до фонтана,
бях с Ярмила, нежна дама млада.
С нея запознах се аз, когато
пристигнах тук, във този град, през май.
Видях, че имa тя коси от злато,
а очите свои - син безкрай.
Поканих на обяд в локал известен
дамата, вкуса си да покажа,
макар, че ако трябва да съм честен,
исках нещо друго да й кажа.
Пристъпих прага аз със цел конкретна
и поглед във салона разпростряx,
огледах се наоколо дискретно
и свободна маса аз видях.
Клиентите - словаци и чехи,
облечени в красиви модни дрехи,
говореха един със друг вежливо,
а чашите им бяха пълни с пиво.
Тя избра си кнедли със сметана,
аз - гулаш, приготвен по словашки,
гозба с чуден вкус, но малко странна
в сравнение cъc ястията наши.
Естествено, поръчахме и бира –
светла и пенлива “Staropramen”,
и много ни хареса еликсира
с вкус изискан, свеж и неподправен.
По време на обяда тя ми каза,
че би било добре да разговаря
с чех или словак, нo кулинар,
за тънкости в готвенето разни.
Отвърнах й със тон непроменен,
че, както знае, аз не съм готвач,
не съм приготвял ястия, обаче,
може да говори и със мен.
© 2012-2021 Всички права запазени.