Ще питам вятъра

Пловдив ме посрещна с вид намръщен,
сякаш недоволен, че се връщам
и вятъра със поглед ме обгръща,
край сенките на сънените къщи.

Пристигнах от славянската страна,
която днес, уви, е само спомен,
и в мрака спрях, от вятъра дoгонен,
обзет от смътно чувствo нa вина.

Не знам защо си тръгнах от страната,
която днес на картата я няма,
но две държави пазят й земята,
в средата на Европа разпростряна.

И може би ще трябва да попитам
вятъра дали не знае той
отговора на въпроса мой,
преди да тръгне пак навред да скита.