Имам всичко
 
Щом във стаята сутрин лъч светлина
закачливо проблесне на стената
и докосне ме нежно твоята длан,
и пробуди ме в миг от съня,
 
а навред се разнася аромат на кафе,
и звънти порцелан в тишината,
и ме гали отново глас кадифен,
и започнал е новият ден,
 
аз отварям очи ободрен
и те виждам, реална и близка.
Нищо днес не ми липсва,
щом тук си, щом пак си до мен.
 
Щом съм с тебe, усещам се жив,
щом със тебе, усещам, че дишам.
Ти ми даваш покой
и го правиш по начин свой.
 
И улавям със поглед погледа твой,
и в ликa ти се вглеждам със надежда -
щом на него изгрява усмивка една,
значи слънчев ще бъде денят.