Имам всичко


Щом във стаята сутрин лъч светлина
закачливо проблесне на стената
и докосне ме тежно твоята длан,
и пробуди ме в миг от съня,

а навред се разнася аромат на кафе,
и звънти порцелан в тишината,
и дочувам отново глас кадифен,
и започва неделния ден,

аз отварям очи ободрен
и те виждам, реална и близка.
Нищо днес не ми липсва,
щом ти си отново до мен.

Щом съм с тебe, усещам се жив,
щом със тебе, усещам, че дишам.
Ти ми даваш покой
и го правиш по начина свой.

И улавям със поглед погледа твой,
и в ликa ти се вглеждам със надежда -
щом на него изгрява усмивка една,
значи слънчев ще бъде денят.