На плаж в Корея
В небето облак като колело,
а край плажа - сгради извисени,
здания от мрамор и стъкло,
а на него – вишки изградени.
Спасители високи, с тъмен тен,
от върха им гледат със бинокли,
а жени, облечени във рокли,
разхождат се във съботния ден.
Летовници разпъват тук палатки
по време на ваканциите кратки.
Подреждат си багажа, след което
къпят сe със дрехите в морето.
Наоколо тренират в кръг атлети,
пекат на скари хората котлети,
дежурни полицаи във екип
брега обхождат, движейки се с джип;
туристи готвят гозби екзотични,
от българските толкова различни,
с рецепти непознати и неясни -
ориз, увит в листа от водорасли,
с месо и зеленчуци вкусни разни,
пиле с мед, картофени спагети
и кимчи чиге – ястие, което
люти, но без стомаха ти да дразни.
А ние – музиканти чуждестранни
с привички тук приемани за странни,
препичаме се без чадър, по бански
с надписи по тях италиански -
само двама - аз и Адриана
(често съм компания със нея).
Наскоро прелетяхме океана,
за да свирим в група пак в Корея.
Лято е горещо, месец август,
шестата година от века,
морето е като тепсия равно,
а небето - синкава река.
Вглеждат се корейците във нас,
показват те учудването свое,
изказват със жестове и глас,
но ние го приемаме спокойно.
Разголени изглеждаме им явно,
вижда се, смущава ги това -
на мен пък ми е някак си забавно
и към тях извръщам аз глава.
А имаше и някои, които
спираха до нас, за да узнаят
защо косите нейни тъй сияят,
а кестени във моите са скрити.
© 2012-2021 Всички права запазени.