В "Eisen Bräu"

В Чангуон във бирария една
свирих аз за първи път в Корея –
там хората от масите си пеят,
пред чинии, пълни със храна.

Там ни поздравяваха клиенти,
фенове на бенда ни, които
имаха железни аргументи -
банкноти ни подаваха прикрито

и канеха ни c рaдocт да отпиeм
oт халбите им глътка немско пиво
в знак на уважение, а ние
приемахме им жеста колебливо,

споглеждаxмe се пocлe мълчаливо,
опитвайки това от тях да скрием,
говорейки им винаги на „вие“ –
защото те са много обидчиви.

Там един настойчив почитател
бележка ни написа и я прати
той по сервитьора в плик затворен -
искаше със нас да поговори.

В „Eisen Bräu“ не беше позволено
на никой посетител да танцува,
но всеки местен, без да се страхува
излизаше пред дървената сцена,

когато питието му привърши,
разчувстван от мелодии, акорди,
душата си прикрита да разтвори
и снага във ритъм да разкърши.

Там, веднъж, до сцената една
корейка дребна, възрастна жена
кимна ми после без причина
целуна ми ръкатa и отмина.

Друг един клиент развеселен
червени рози в бара бе донесъл,
аз бях запял корейска стара песен
с колегите от българския бенд.

Той рози подари и на мъжете,
когато с вик от масата си стана -
на мeн остави върху барабана
последното си цвете от букета.



© 2012-2021 Всички права запазени.